15 март 2012
мога ли да назнача човек с основно образование като библиотекар на 4 часа работно време
Работодателят обявява свободното работно място в зависимост от
конкретните нужди на организацията и определя изискванията за заемане на
длъжността, в зависимост от характера на работата и съответно той
извършва подбора на лицата. Изискванията за вида на образованието и
специалността на работниците и служителите, както и за трудов стаж,
правоспособност и други, за длъжността по трудовия договор се определят с
длъжностното разписание или длъжностната характеристика от
работодателя.
За определяне на МОД за 2011 г. на длъжността "Технически ръководител, строителство" кой код по НКПД определен със заповед № РД-01-514/12.07.2010 г следва да се вземе от структурата на НКПД 2010 - 1323 (ръководители в строителството) или 3123 (приложни специалисти с контролни функции в строитеството)
Съгласно Заповед на министъра на труда и социалната политика №
РД01-931/27.12.2010 г., считано от 01.01.2011 г., кода на длъжността
„Технически ръководител, строителство“ е 3123 3001.
04 март 2012
Попълване на декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице" съгласно Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Изх. № М-94-Е-187
Дата 07.10.2011
Наредба № Н-8, чл. 3, ал. 7
ОТНОСНО: Попълване на декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице" съгласно Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
В отговор на Ваше запитване, постъпило по електронната поща в Централно управление на Националната агенция за приходите /НАП/ с вх. № М-94-Е-187 / 16.08.2011 г., Ви уведомяваме следното:
В писмото Ви сте изложили следната фактическа обстановка: Лице /съдружник в търговско дружество/ е подало декларация за упражняване на трудова дейност като самоосигуряващо се лице в една фирма, но не се внасят осигурителни вноски, тъй като е осигурено и по договор за управление и контрол във втора фирма на максимален месечен осигурителен доход.
Съгласно чл. 3, ал. 7 от Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица /Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г./ за лицата, осигурени на повече от едно основание по чл. 4 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, се подава декларация образец № 1 и в случаите, в които на едно от основанията осигурителните вноски са внесени върху максималния месечен осигурителен доход. В тези случаи, за самоосигуряващите се лица осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и смърт, дните в осигуряване през месеца се попълват в полето на т. 16.4 "Дни без осигурителни вноски зачетени за осигурителен стаж". Не се попълва полето на т. 21 "Осигурителен доход върху който се дължат осигурителни вноски".
Самоосигуряващите се лица - съдружници в търговски дружества, осигурени на максимален месечен осигурителен доход по договор за управление и контрол, подават месечните си данни по чл. 5, ал. 4 от КСО в качеството си на самоосигуряващите се лица с попълнен код 12 в полето на т. 12 "Вид осигурен".
Относно поставения от Вас въпрос за код за вид осигурен 90 отговаряме следното - съгласно указанията за попълване на декларация образец 1 "Данни за осигуреното лице" към Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г., този код се попълва за лицата, получаващи доходи по § 1, т. 26, б. "и" от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, върху които се дължи данък по чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица и не се дължат авансово осигурителни вноски по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване, както и лица, полагащи труда си на територията на Република България, за които се прилага осигурителното законодателство на друга държава, но се дължи данък по чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Случаите, в които се използва код за вид осигурен 90, подробно са описани в указание на НАП с изх. № 24-00-2 / 13.01.2010 г. и Наръчника по задължително социално и здравно осигуряване и гарантирани вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, публикувани на интернет страницата ни, на адрес: www.nap.bg.
Дата 07.10.2011
Наредба № Н-8, чл. 3, ал. 7
ОТНОСНО: Попълване на декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице" съгласно Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
В отговор на Ваше запитване, постъпило по електронната поща в Централно управление на Националната агенция за приходите /НАП/ с вх. № М-94-Е-187 / 16.08.2011 г., Ви уведомяваме следното:
В писмото Ви сте изложили следната фактическа обстановка: Лице /съдружник в търговско дружество/ е подало декларация за упражняване на трудова дейност като самоосигуряващо се лице в една фирма, но не се внасят осигурителни вноски, тъй като е осигурено и по договор за управление и контрол във втора фирма на максимален месечен осигурителен доход.
Съгласно чл. 3, ал. 7 от Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица /Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г./ за лицата, осигурени на повече от едно основание по чл. 4 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, се подава декларация образец № 1 и в случаите, в които на едно от основанията осигурителните вноски са внесени върху максималния месечен осигурителен доход. В тези случаи, за самоосигуряващите се лица осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и смърт, дните в осигуряване през месеца се попълват в полето на т. 16.4 "Дни без осигурителни вноски зачетени за осигурителен стаж". Не се попълва полето на т. 21 "Осигурителен доход върху който се дължат осигурителни вноски".
Самоосигуряващите се лица - съдружници в търговски дружества, осигурени на максимален месечен осигурителен доход по договор за управление и контрол, подават месечните си данни по чл. 5, ал. 4 от КСО в качеството си на самоосигуряващите се лица с попълнен код 12 в полето на т. 12 "Вид осигурен".
Относно поставения от Вас въпрос за код за вид осигурен 90 отговаряме следното - съгласно указанията за попълване на декларация образец 1 "Данни за осигуреното лице" към Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г., този код се попълва за лицата, получаващи доходи по § 1, т. 26, б. "и" от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, върху които се дължи данък по чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица и не се дължат авансово осигурителни вноски по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване, както и лица, полагащи труда си на територията на Република България, за които се прилага осигурителното законодателство на друга държава, но се дължи данък по чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Случаите, в които се използва код за вид осигурен 90, подробно са описани в указание на НАП с изх. № 24-00-2 / 13.01.2010 г. и Наръчника по задължително социално и здравно осигуряване и гарантирани вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, публикувани на интернет страницата ни, на адрес: www.nap.bg.
данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на доставка на услуга по предоставяне на облекла на водещи на телевизионно предаване
Изх.№ 24-31-75
Дата: 18.10.2011 год.
ЗДДС, чл. 130
Относно: данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на доставка на услуга по предоставяне на облекла на водещи на телевизионно предаване
С Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 24-31-75/12.07.2010 г. е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството Ви ще предоставя за срок от една седмица определен брой облекла на водещи на телевизионно предаване. Предоставянето и връщането на облеклата ще се документира с приемо-предавателен протокол. Телевизията ще изписва надпис с логото на дружеството във финалните надписи на изданията на предаването, в което е ползвано облекло, произведено от дружеството.
Въпросите Ви са приложима ли е разпоредбата на чл. 130 от ЗДДС за посочените доставки на услуги и правилно ли е позоваването на чл. 83, ал. 4 от Закона за радиото и телевизията като основание за неиздаване на фактури за услугите?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за националната агенция за приходите изразявам следното становище:
За целите на облагането с данък върху добавената стойност, разпоредбата на чл. 130 от ЗДДС, регламентираща бартер се прилага, когато е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги. В този случай са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава. Съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие за всяка от двете доставки възниква по общите правила на закона, т.е. за всяка от тях датата на възникване на данъчното събитие се определя поотделно. Новата ал. 3 на чл. 130 (в сила от 01.01.2009г.) изрично регламентира, че първата по време доставка представлява авансово плащане за втората по време доставка.
Предвид обстоятелството, че възнаграждението за доставките на услуги за ползване на облеклото от телевизията е определено изцяло в услуги, включващи изписването на логото на дружеството Ви във финалните надписи на изданията на телевизионно предаване, в което е ползвано произведено от дружеството облекло следва да се приеме, че с оглед ЗДДС е налице бартер.
Относно позоваването на чл. 83, ал. 4 от Закона за радиото и телевизията като основание за неиздаване на фактури за доставките на услуги следва да се има предвид, че разпоредбите на този закон са неотносими към данъчното третиране на доставките за целите на ЗДДС.
Дата: 18.10.2011 год.
ЗДДС, чл. 130
Относно: данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на доставка на услуга по предоставяне на облекла на водещи на телевизионно предаване
С Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 24-31-75/12.07.2010 г. е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството Ви ще предоставя за срок от една седмица определен брой облекла на водещи на телевизионно предаване. Предоставянето и връщането на облеклата ще се документира с приемо-предавателен протокол. Телевизията ще изписва надпис с логото на дружеството във финалните надписи на изданията на предаването, в което е ползвано облекло, произведено от дружеството.
Въпросите Ви са приложима ли е разпоредбата на чл. 130 от ЗДДС за посочените доставки на услуги и правилно ли е позоваването на чл. 83, ал. 4 от Закона за радиото и телевизията като основание за неиздаване на фактури за услугите?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за националната агенция за приходите изразявам следното становище:
За целите на облагането с данък върху добавената стойност, разпоредбата на чл. 130 от ЗДДС, регламентираща бартер се прилага, когато е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги. В този случай са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава. Съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие за всяка от двете доставки възниква по общите правила на закона, т.е. за всяка от тях датата на възникване на данъчното събитие се определя поотделно. Новата ал. 3 на чл. 130 (в сила от 01.01.2009г.) изрично регламентира, че първата по време доставка представлява авансово плащане за втората по време доставка.
Предвид обстоятелството, че възнаграждението за доставките на услуги за ползване на облеклото от телевизията е определено изцяло в услуги, включващи изписването на логото на дружеството Ви във финалните надписи на изданията на телевизионно предаване, в което е ползвано произведено от дружеството облекло следва да се приеме, че с оглед ЗДДС е налице бартер.
Относно позоваването на чл. 83, ал. 4 от Закона за радиото и телевизията като основание за неиздаване на фактури за доставките на услуги следва да се има предвид, че разпоредбите на този закон са неотносими към данъчното третиране на доставките за целите на ЗДДС.
02 март 2012
приложение на Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства
Относно: приложение на Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства
Във връзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция " ОУИ е изложена следната фактическа обстановка:
Предвид изискването за осигуряване на дистанционна връзка с НАП на всички фискални устройства, въведено с разпоредбите на Наредба Н-18/2006г., дружеството Ви извършва проучване на различни предложения относно цените на доработка на старите фискални устройства и преимуществата на новите такива. С оглед естеството на дейността на дружеството Ви, избирате варианта- закупуване на нови фискални устройства вместо доработка на съществуващите стари.
Поставени са следните въпроси:
1.Как да се процедира със старите фискални устройства относно извеждането им от експлоатация.
2.Достатъчно основание ли е въвеждането на новото фискално устройство за демонтаж на фискална памет, поради смяна на модел- това ли ще е основанието?
3.Има ли дружеството основание да бракува старите фискални устройства и трябва ли да получите становище от обслужващата Ви сервизна фирма?
4.Как ще се контролират от НАП мобилни фискални устройства, които могат да стоят изключени със седмици?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
По отношение на първи, втори и трети въпрос:
Съгласно чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална
касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта.
Изискването ФУ задължително да имат техническа възможност за установяване на дистанционна връзка с НАП е заложено в разпоредбата на чл.118, ал. 2 от ЗДДС. Задължението за установяване на дистанционна връзка с НАП се отнася за всички фискални устройства и интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност / ИАСУТД/, като не се допуска работа с ФУ от лицата по чл. 3 без изградена дистанционна връзка на ФУ с НАП, освен в случаите, посочени в Наредбата / чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006г. /. Целта на изменението е да се осигури възможност за автоматично предаване на данни за дневните отчети на всяко ФУ към НАП.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на
дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на
финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства . В § 59, ал. 1 от ПЗР на същата са определени различни срокове за осъществяване на дистанционна връзка за отделните групи лица.
До закупуване и въвеждане в експлоатация на ФУ, отговарящо на изискванията за дистанционна връзка задължените лица използват ФУ от модели, одобрени преди изменението на наредбата, като прилагат досегашния ред за регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти, включително по отношение изискванията към ФУ, въвеждането в/извеждането им от експлоатация. Това обаче може да става до изтичането на посочените по-горе срокове за съответното лице (§ 59, ал. 2 от ПЗР на Наредбата).
Извеждането от експлоатация на фискално устройство и съответно прекратяването на регистрация се извършва по инициатива на лицето по чл. 3 или при бракуване на фискалното устройство по инициатива на лицето по чл. 3. Бракуването е свързано с демонтаж на фискалната памет, след което устройството не може да бъде използвано /чл. 20, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г./.
Предвид гореизложеното, ако се извършва демонтаж на фискална памет на устройство, което няма връзка с НАП чрез данъчен терминал, следва да приложите реда за демонтаж на фискалната памет на фискално устройство преди изменението на Наредба № Н-18/2006 г. от 29.06. 2010г. на МФ, а той е следният:
За дата на извеждане от експлоатация се счита датата на заверка от компетентната ТД на НАП на протокола за демонтаж на фискалната памет (чл. 20, ал. 2 (отм.) от Наредба № Н-18 от 2006 г.)
Според чл. 22, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ демонтаж на фискалната памет на фискално устройство се извършва при:
- препълване на фискалната памет;
- смяна на собственика;
- смяна на типа;
- прекратена регистрация на фискалното устройство;
- бракуване на фискалното устройство;
- повреда на фискалната памет, която не позволява разчитането й;
- грешка в блок на фискалната памет;
- грешка при въвеждане в експлоатация на фискалното устройство;
- след приключване на изпитване на ЕСФП в реални условия.
Следователно демонтаж на фискалната памет следва да се предприема в посочените в цитираната разпоредба случаи.
В присъствието на лицето, задължено да регистрира и отчита извършените от него продажби, сервизният техник съставя в четири екземпляра "Протокол за демонтаж на фискалната памет" съгласно Приложение № 12 към чл. 22, ал. 3 от Наредба № Н-18 /2006 г. на МФ, като отразява причината за демонтаж в протокола и в паспорта на фискалното устройство. Обръщаме внимание, че при демонтаж на фискалната памет на устройствата без дистанционна връзка, тъй като се прилага досегашния ред, протоколът за демонтаж на ФП се издава по стария образец на Приложение № 12 и се заверява в НАП.
Съгласно чл. 22, ал. 4 (отм.) от Наредба № Н-18/2006 г. в срок до 3 работни дни от съставяне на протокола лицето, задължено да регистрира и отчита извършваните от него продажби или упълномощено от него лице, представя четирите екземпляра в компетентната ТД на НАП заедно със съкратени отчети на фискалната памет по години за работния й период, а при повреда на оперативната памет и контролната лента заедно с изчисления по нея оборот след последния записан във фискалната памет отчет.
В случаите на демонтаж на фискалната памет компетентната ТД на НАП проверява и заверява или отказва да завери екземплярите на протокола в деня на подаването. Екземпляр от протокола за демонтаж на фискалната памет, заедно с отчетите се съхранява в досието на фискалното устройство в ТД на НАП, а останалите екземпляри се връщат на лицето, задължено да регистрира и отчита извършваните от него продажби (чл. 22, ал. 5 (отм.) от Наредба № Н-18 /2006 г.). Лицето съхранява екземпляр от протокола за демонтаж на фискалната памет в книгата за дневните финансови отчети на страницата на датата на съставяне на протокола, а другите екземпляри в еднодневен срок от датата на получаването им се предават на сервизния техник (чл. 22, ал. 6 от Наредба № Н-18/ 2006 г. на МФ). Съкратени отчети на ФП пред НАП се представят само в случаите на демонтаж на ФП, заедно с протоколите за демонтаж.
Видно от цитираните правни норми, бракуването на старите устройства се извършва по инициатива на лицето и не е предвидено в наредбата изрично основание за това .
В случай, че фискално устройство отговаря на изискванията за дистанционна връзка, се прилага новият ред за извеждане от експлоатация (дерегистрация) на ФУ и демонтаж на фискалната памет.
При извеждане от експлоатация новият тип ФУ изпраща съобщение за дерегистрация към сървъра на НАП съгласно приложение № 17. За дата на извеждане от експлоатация се счита датата на получаване на потвърждение от НАП на изпратеното съобщение за дерегистрация. Устройството отпечатва това съобщение, като отпечатаният бон за успешната дерегистрация се съхранява в книгата за дневните финансови отчети на страницата за деня на настъпване на събитието.
При техническа невъзможност за изпращане на съобщение поради повреда на ФУ за дата на извеждане от експлоатация се счита датата на издаване на протокол за демонтаж на фискалната памет.
При извеждане от експлоатация се демонтира фискалната памет на ФУ. Сервизният техник изготвя протокол за демонтаж на ФП. Този протокол вече не се представя за заверка в НАП, тъй като тази информация е подадена от ФУ и отразена в базата данни при изпращането на съобщение.
При техническа неизправност на ФУ, която не позволява изпращането на съобщение, уведомяването на НАП се извършва по служебен път.
По отношение на четвъртия поставен въпрос следва да се има предвид, че в ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ няма разпоредба, която да дефинира понятието "временно спиране на дейността" или да урежда конкретни действия, свързани с временното преустановяване на работа с ФУ поради спиране на извършваната дейност от лицето. Предвид това в случай, че задълженото да регистрира и отчита извършваните от него продажби лице не е демонтирало фискалната памет на ФУ на някое от основанията на чл. 20, ал 1 или чл. 22, ал. 1 от Наредбата, за него остава задължението да спазва всички нормативни изисквания, регламентирани в Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ, касаещи действащите ФУ в условията на неработни дни на търговския обект.
Следва да имате предвид, че техническите и функционални изисквания, редът и начинът за изграждането и осъществяването на дистанционната връзка са регламентирани в Раздел IIIб от Приложение № 1 от Наредба № Н-18/2006г.
В допълнение на горното, приложено, изпращаме Ви указание с Изх. № 20-00-15 от 12.01.2011г. на Министъра на финансите , уреждащо реда за установяване на дистанционна връзка между ФУ и НАП.
Във връзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция " ОУИ е изложена следната фактическа обстановка:
Предвид изискването за осигуряване на дистанционна връзка с НАП на всички фискални устройства, въведено с разпоредбите на Наредба Н-18/2006г., дружеството Ви извършва проучване на различни предложения относно цените на доработка на старите фискални устройства и преимуществата на новите такива. С оглед естеството на дейността на дружеството Ви, избирате варианта- закупуване на нови фискални устройства вместо доработка на съществуващите стари.
Поставени са следните въпроси:
1.Как да се процедира със старите фискални устройства относно извеждането им от експлоатация.
2.Достатъчно основание ли е въвеждането на новото фискално устройство за демонтаж на фискална памет, поради смяна на модел- това ли ще е основанието?
3.Има ли дружеството основание да бракува старите фискални устройства и трябва ли да получите становище от обслужващата Ви сервизна фирма?
4.Как ще се контролират от НАП мобилни фискални устройства, които могат да стоят изключени със седмици?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
По отношение на първи, втори и трети въпрос:
Съгласно чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална
касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта.
Изискването ФУ задължително да имат техническа възможност за установяване на дистанционна връзка с НАП е заложено в разпоредбата на чл.118, ал. 2 от ЗДДС. Задължението за установяване на дистанционна връзка с НАП се отнася за всички фискални устройства и интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност / ИАСУТД/, като не се допуска работа с ФУ от лицата по чл. 3 без изградена дистанционна връзка на ФУ с НАП, освен в случаите, посочени в Наредбата / чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006г. /. Целта на изменението е да се осигури възможност за автоматично предаване на данни за дневните отчети на всяко ФУ към НАП.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на
дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на
финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства . В § 59, ал. 1 от ПЗР на същата са определени различни срокове за осъществяване на дистанционна връзка за отделните групи лица.
До закупуване и въвеждане в експлоатация на ФУ, отговарящо на изискванията за дистанционна връзка задължените лица използват ФУ от модели, одобрени преди изменението на наредбата, като прилагат досегашния ред за регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти, включително по отношение изискванията към ФУ, въвеждането в/извеждането им от експлоатация. Това обаче може да става до изтичането на посочените по-горе срокове за съответното лице (§ 59, ал. 2 от ПЗР на Наредбата).
Извеждането от експлоатация на фискално устройство и съответно прекратяването на регистрация се извършва по инициатива на лицето по чл. 3 или при бракуване на фискалното устройство по инициатива на лицето по чл. 3. Бракуването е свързано с демонтаж на фискалната памет, след което устройството не може да бъде използвано /чл. 20, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г./.
Предвид гореизложеното, ако се извършва демонтаж на фискална памет на устройство, което няма връзка с НАП чрез данъчен терминал, следва да приложите реда за демонтаж на фискалната памет на фискално устройство преди изменението на Наредба № Н-18/2006 г. от 29.06. 2010г. на МФ, а той е следният:
За дата на извеждане от експлоатация се счита датата на заверка от компетентната ТД на НАП на протокола за демонтаж на фискалната памет (чл. 20, ал. 2 (отм.) от Наредба № Н-18 от 2006 г.)
Според чл. 22, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ демонтаж на фискалната памет на фискално устройство се извършва при:
- препълване на фискалната памет;
- смяна на собственика;
- смяна на типа;
- прекратена регистрация на фискалното устройство;
- бракуване на фискалното устройство;
- повреда на фискалната памет, която не позволява разчитането й;
- грешка в блок на фискалната памет;
- грешка при въвеждане в експлоатация на фискалното устройство;
- след приключване на изпитване на ЕСФП в реални условия.
Следователно демонтаж на фискалната памет следва да се предприема в посочените в цитираната разпоредба случаи.
В присъствието на лицето, задължено да регистрира и отчита извършените от него продажби, сервизният техник съставя в четири екземпляра "Протокол за демонтаж на фискалната памет" съгласно Приложение № 12 към чл. 22, ал. 3 от Наредба № Н-18 /2006 г. на МФ, като отразява причината за демонтаж в протокола и в паспорта на фискалното устройство. Обръщаме внимание, че при демонтаж на фискалната памет на устройствата без дистанционна връзка, тъй като се прилага досегашния ред, протоколът за демонтаж на ФП се издава по стария образец на Приложение № 12 и се заверява в НАП.
Съгласно чл. 22, ал. 4 (отм.) от Наредба № Н-18/2006 г. в срок до 3 работни дни от съставяне на протокола лицето, задължено да регистрира и отчита извършваните от него продажби или упълномощено от него лице, представя четирите екземпляра в компетентната ТД на НАП заедно със съкратени отчети на фискалната памет по години за работния й период, а при повреда на оперативната памет и контролната лента заедно с изчисления по нея оборот след последния записан във фискалната памет отчет.
В случаите на демонтаж на фискалната памет компетентната ТД на НАП проверява и заверява или отказва да завери екземплярите на протокола в деня на подаването. Екземпляр от протокола за демонтаж на фискалната памет, заедно с отчетите се съхранява в досието на фискалното устройство в ТД на НАП, а останалите екземпляри се връщат на лицето, задължено да регистрира и отчита извършваните от него продажби (чл. 22, ал. 5 (отм.) от Наредба № Н-18 /2006 г.). Лицето съхранява екземпляр от протокола за демонтаж на фискалната памет в книгата за дневните финансови отчети на страницата на датата на съставяне на протокола, а другите екземпляри в еднодневен срок от датата на получаването им се предават на сервизния техник (чл. 22, ал. 6 от Наредба № Н-18/ 2006 г. на МФ). Съкратени отчети на ФП пред НАП се представят само в случаите на демонтаж на ФП, заедно с протоколите за демонтаж.
Видно от цитираните правни норми, бракуването на старите устройства се извършва по инициатива на лицето и не е предвидено в наредбата изрично основание за това .
В случай, че фискално устройство отговаря на изискванията за дистанционна връзка, се прилага новият ред за извеждане от експлоатация (дерегистрация) на ФУ и демонтаж на фискалната памет.
При извеждане от експлоатация новият тип ФУ изпраща съобщение за дерегистрация към сървъра на НАП съгласно приложение № 17. За дата на извеждане от експлоатация се счита датата на получаване на потвърждение от НАП на изпратеното съобщение за дерегистрация. Устройството отпечатва това съобщение, като отпечатаният бон за успешната дерегистрация се съхранява в книгата за дневните финансови отчети на страницата за деня на настъпване на събитието.
При техническа невъзможност за изпращане на съобщение поради повреда на ФУ за дата на извеждане от експлоатация се счита датата на издаване на протокол за демонтаж на фискалната памет.
При извеждане от експлоатация се демонтира фискалната памет на ФУ. Сервизният техник изготвя протокол за демонтаж на ФП. Този протокол вече не се представя за заверка в НАП, тъй като тази информация е подадена от ФУ и отразена в базата данни при изпращането на съобщение.
При техническа неизправност на ФУ, която не позволява изпращането на съобщение, уведомяването на НАП се извършва по служебен път.
По отношение на четвъртия поставен въпрос следва да се има предвид, че в ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ няма разпоредба, която да дефинира понятието "временно спиране на дейността" или да урежда конкретни действия, свързани с временното преустановяване на работа с ФУ поради спиране на извършваната дейност от лицето. Предвид това в случай, че задълженото да регистрира и отчита извършваните от него продажби лице не е демонтирало фискалната памет на ФУ на някое от основанията на чл. 20, ал 1 или чл. 22, ал. 1 от Наредбата, за него остава задължението да спазва всички нормативни изисквания, регламентирани в Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ, касаещи действащите ФУ в условията на неработни дни на търговския обект.
Следва да имате предвид, че техническите и функционални изисквания, редът и начинът за изграждането и осъществяването на дистанционната връзка са регламентирани в Раздел IIIб от Приложение № 1 от Наредба № Н-18/2006г.
В допълнение на горното, приложено, изпращаме Ви указание с Изх. № 20-00-15 от 12.01.2011г. на Министъра на финансите , уреждащо реда за установяване на дистанционна връзка между ФУ и НАП.
Указание на НАП - ЗДДС, чл.2, чл.6, ал.3, т.2
2_988-1/01.07.2011г.
ЗДДС, чл.2, чл.6, ал.3, т.2
В Дирекция ОУИ -.... е постъпило Ваше писмено запитване, заведено по регистъра на Дирекция ОУИ гр. ..... в което сте изложили следната фактическа обстановка:
С решение № ...по протокол № ... от 26.05.2011г. на Общински съвет гр. ...... е прието Община ..... да дари на ..... ЕООД самостоятелен обект с площ 5940 кв.м., с предназначение - гараж, при модалитет: минимални инвестиции в обособения обект в размер на левова равностойност на 1800000 евро и срок за въвеждане в експлоатация - три години, считано от датата на сделката. При неизпълнение на поетия ангажимент ще е налице основание за разваляне на сделката, като Община ..... няма да дължи заплащане на направените подобрения.
Съгласно АОС № ..... от .....2011г. имотът представлява самостоятелен обект в сграда, изградена в груб строеж, със степен на завършеност на обекта 63% със застроена площ 5940 кв.м. и с предназначение - гараж в сграда на един етаж, за който СМР са изпълнени през периода 1990г. - 1995 г.
Посочвате, че за имота Община ....... не е ползвала пълен или частичен данъчен кредит, предвид, че същият е бил предназначен за използване като тунел, представляващ част от инфраструктурата в града.
Поставили сте следния въпрос: може ли да се приеме, че в случая не се касае за доставка на стока по смисъла на чл.6, ал.3, т.2 от ЗДДС и за Общината не възниква задължение за начисляване на ДДС?
На основание изложената от Вас фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС и ППЗДДС изразяваме следното принципно становище:
Съгласно чл.2 от ЗДДС обект на облагане с данък върху добавената стойност са възмездните облагаеми доставки на стоки или услуги. Дарението по своята гражданско- правна същност е безвъзмездна доставка.
За целите на ЗДДС в §1, т.8 от ДР на закона е дадено легалното определение на понятието "Безвъзмездна доставка", според което безвъзмездна е доставката, при която няма възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля полученото.
С разпоредбата на чл.6, ал.3, т.2 от ЗДДС е предвидено изключение съгласно, което за възмездна доставка на стока се смята и безвъзмездното прехвърляне на собственост или друго вещно право върху стоката на трети лица, когато при производството, вноса или придобиването й е приспадната изцяло или частично данъчен кредит.
В запитването посочвате, че при придобиване на сградата не е упражнено право на приспадане на пълен или частичен данъчен кредит. В този случай разпоредбата на чл.6, ал.3, т.2 от ЗДДС няма да намери приложение, тъй като условия предвидените в същата не са изпълнени, предвид което разпореждането със съответния актив ще е извън обхвата на ЗДДС по аргумент на чл.2, т.1 от закона и за доставката не следва да се начислява ДДС.
Следва да имате предвид, че ако при придобиването на недвижимия имот е упражнено право на приспадане на данъчен кредит, при разпореждане с актива е налице доставка, която е приравнена на възмездна. В случай, че същата е облагаема, на датата на възникване на данъчното събитие на доставката, данъкът става изискуем и за Общината, като доставчик на основание чл.82. ал.1 от ЗДДС възниква задължение за начисляване на данъка по реда чл.86, ал.1 от закона. Доставката следва да се документира с протокол от регистрираното лице - доставчик на основание чл. 117, ал. 1, т.З от ЗДДС.
В този случай данъчната основа на доставката се определя по реда на чл.27, ал.1, т.1 и не може да бъде по - ниска от данъчната основа при придобиване на недвижимия имот или от себестойността му.
ЗДДС, чл.2, чл.6, ал.3, т.2
В Дирекция ОУИ -.... е постъпило Ваше писмено запитване, заведено по регистъра на Дирекция ОУИ гр. ..... в което сте изложили следната фактическа обстановка:
С решение № ...по протокол № ... от 26.05.2011г. на Общински съвет гр. ...... е прието Община ..... да дари на ..... ЕООД самостоятелен обект с площ 5940 кв.м., с предназначение - гараж, при модалитет: минимални инвестиции в обособения обект в размер на левова равностойност на 1800000 евро и срок за въвеждане в експлоатация - три години, считано от датата на сделката. При неизпълнение на поетия ангажимент ще е налице основание за разваляне на сделката, като Община ..... няма да дължи заплащане на направените подобрения.
Съгласно АОС № ..... от .....2011г. имотът представлява самостоятелен обект в сграда, изградена в груб строеж, със степен на завършеност на обекта 63% със застроена площ 5940 кв.м. и с предназначение - гараж в сграда на един етаж, за който СМР са изпълнени през периода 1990г. - 1995 г.
Посочвате, че за имота Община ....... не е ползвала пълен или частичен данъчен кредит, предвид, че същият е бил предназначен за използване като тунел, представляващ част от инфраструктурата в града.
Поставили сте следния въпрос: може ли да се приеме, че в случая не се касае за доставка на стока по смисъла на чл.6, ал.3, т.2 от ЗДДС и за Общината не възниква задължение за начисляване на ДДС?
На основание изложената от Вас фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС и ППЗДДС изразяваме следното принципно становище:
Съгласно чл.2 от ЗДДС обект на облагане с данък върху добавената стойност са възмездните облагаеми доставки на стоки или услуги. Дарението по своята гражданско- правна същност е безвъзмездна доставка.
За целите на ЗДДС в §1, т.8 от ДР на закона е дадено легалното определение на понятието "Безвъзмездна доставка", според което безвъзмездна е доставката, при която няма възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля полученото.
С разпоредбата на чл.6, ал.3, т.2 от ЗДДС е предвидено изключение съгласно, което за възмездна доставка на стока се смята и безвъзмездното прехвърляне на собственост или друго вещно право върху стоката на трети лица, когато при производството, вноса или придобиването й е приспадната изцяло или частично данъчен кредит.
В запитването посочвате, че при придобиване на сградата не е упражнено право на приспадане на пълен или частичен данъчен кредит. В този случай разпоредбата на чл.6, ал.3, т.2 от ЗДДС няма да намери приложение, тъй като условия предвидените в същата не са изпълнени, предвид което разпореждането със съответния актив ще е извън обхвата на ЗДДС по аргумент на чл.2, т.1 от закона и за доставката не следва да се начислява ДДС.
Следва да имате предвид, че ако при придобиването на недвижимия имот е упражнено право на приспадане на данъчен кредит, при разпореждане с актива е налице доставка, която е приравнена на възмездна. В случай, че същата е облагаема, на датата на възникване на данъчното събитие на доставката, данъкът става изискуем и за Общината, като доставчик на основание чл.82. ал.1 от ЗДДС възниква задължение за начисляване на данъка по реда чл.86, ал.1 от закона. Доставката следва да се документира с протокол от регистрираното лице - доставчик на основание чл. 117, ал. 1, т.З от ЗДДС.
В този случай данъчната основа на доставката се определя по реда на чл.27, ал.1, т.1 и не може да бъде по - ниска от данъчната основа при придобиване на недвижимия имот или от себестойността му.
Абонамент за:
Публикации (Atom)