Легални дефиниции на Франчайзинг, Факторинг и Лизинг

„Франчайз” - Съвкупност от права на индустриална или интелектуална собственост, отнасящи се до търговски марки, търговски имена, фирмени знаци, изработени модели, дизайни, авторско право, ноу-хау или патенти, предоставени срещу възнаграждение, за да се използват за продажба на стоки и/или за предоставяне на услуги (§ 1, т. 10 от ДР на ЗКПО).

„Факторинг” - Сделка по прехвърляне на еднократни или периодични парични вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги, независимо дали лицето, придобило вземанията (фактор), поема риска от събирането на тези вземания срещу възнаграждение (§ 1, т. 11 от ДР на ЗКПО).

„Договор за лизинг” - С договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. С договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. Лизингополучателят може да придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му (чл. 342 от Търговския закон).

ВИДОВЕ АДМИНИСТРАТИВНИ ПРОИЗВОДСТВА СЪГЛАСНО ДОПК

 

ОТДЕЛНИТЕ АДМИНИСТРАТИВНИ ПРОИЗВОДСТВА ПО ДОПК СА:

Ø            РЕГИСТРАЦИЯ

Ø            АДМИНИСТРАТИВНО ОБСЛУЖВАНЕ

Ø            ДЕКЛАРИРАНЕ
Ø            УСТАНОВЯВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА

Ø            ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН КОНТРОЛ

Ø            ОСОБЕНИ ПРОИЗВОДСТВА

·        прихващане и възстановяване;

·        изменение на задължения за данъци и осигурителни вноски;

·        процедура по прилагане на спогодбите за избягване на международното двойно данъчно облагане на доходите и имуществото по отношение на чуждестранни лица;

·        процедура за обмен на информация с други държави;

·        процедура по взаимна помощ и обмен на информация с държавите-членки на ЕС, в областта на данъците върху доходите, имуществото и застрахователните премии;

·        процедура по обмен на информация с държавите-членки на ЕС, относно доходи от спестявания

Ø            ПРОИЗВОДСТВО ПО ОБЖАЛВАНЕ

Ø            ПРОИЗВОДСТВО ПО СЪБИРАНЕ И ОБЕЗПЕЧАВАНЕ

ВНИМАНИЕ! Макар и подредени в тяхната логична последователност не е правно задължително спрямо задължените лица да се проведат всички производства, нито непременно в последователността им в ДОПК. Регистрацията, например, напълно логично би следвало да е първото по време производство, но това не означава, че ако едно лице не е регистрирано, то не следва да подава декларации или срещу него не може да бъде образувано ревизионно производство.

НАСРЕЩНА ПРОВЕРКА

1. Същност на насрещната проверка

Насрещната проверка е способ за събиране на доказателства. Насрещната проверка представлява действея на данъчния орган по събиране на доказателства за изяснаване на отделни факти и обстоятелства,  свързани с лице, което не е страна в съответното производство.

Характерни признаци на насрещната проверка са:

-  извършва се в хода на вече образувано ревизионно производство или производство по извършване на проверка /основното производство/;

-       чрез нея не се установяват данъчни или осигурителни задължения или отговорности на проверяваното лице, а факти и обстоятелства от значение за основното производство;

-       фактите и обстоятелствата, обект на насрещната проверка са свързани с лице, което не  е страна в основното производство.

2. Органи, извършващи насрещната проверка

а) инициатива за извършване на насрещна проверка

Инициативата за извършването на насрещна проверка е на органите по приходите, извършващи основното производство /ревизията, съответно проверката/. Преценката за необходимостта от насрещна проверка, съответно за фактите и обстоятелствата, обект на установяване, се извършва от  ръководителя на ревизиращия или проверяващия екип.

.б) органи, извършващи проверката  /по аргумент от чл. 45, ал. 2 ДОПК/

·        орган по приходите, участващ в извършването на основното производство;

• орган по приходите от същата ТД, но друг офис;
• орган по приходите друга ТД, например:

-    компетентната ТД на проверяваното лице;

-  ТД  по местонахождението на поделение, обект или дейност на проверяваното лице;

- ТД по местонахождението на имоти или други имущества на субекта, както и на други обстоятелства от значение за извършването й.

3. Основания за извършване на насрещна проверка

Законът не е ограничил органа по приходите с регламентиране на случаите, при които е допустимо да бъде извършена насрещна проверка. Във всички случаи, при които органът, извършващ основното производство, прецени че факти и обстоятелства, свързани с трето лице са от значение за определяне на резултата от основното производство, същият може да извърши, съответно да инициира, извършването на насрещна проверка.

4. Процедура по извършване на насрещната проверка

а) отправяне на искане за извършване на насрещна проверка

В случаите, при които насрещнатата проверка ще се извършва от органи по приходите, различни от органите, които участват в основното производство /по ревизия или проверка/, ревизиращите (проверяващите) органи по приходите изготвят и изпращат до съответната Териториална дирекция Искане за извършване на насрещна проверка. Искането следва да съдържа въпроси, свързани с конкретни факти и обстоятелства (определени доставки, контрагенти, документи, плащания, договори, счетоводни операции и други данни), които пряко са съотносими към производството. Поставените въпроси следва да бъдат конкретни и ясни, като се посочва детайлна информация за поясняване и прецизиране. Въпросите следва да са относно доказателства или доказателствени средства, а не относно логически или правни изводи. Изводите, които ще се направят въз основа на събраните доказателства, са от компетенстност на органа, на когото е възложено основното производство.

Когато при проверка в информационния масив с данни за всички регистрирани в страната субекти се установи, че няма данни за регистрация на проверяваното лице, искането се отправя до компетентната териториална дирекция (данни за седалището и адреса на управление на лицето могат да се съдържат в издадените от него счетоводни и търговски документи, в т. ч. фактури, договори и др.).

Когато насрещната проверка се извършва от орган по приходите, участващ в производството, по повод на което се извършва проверката, изричен акт относно извършването й не следва да се издава.

б) извършване на насрещната проверка

Насрещната проверка може да се извърши по данните от информационния масив или в досието на проверяваното лице. Ако при извършената проверка по данните от информационния масив или в досието на проверявания субект се установят несъответствия между данните, или когато проверката изисква преглед на счетоводни, търговски и др. документи, проверката се извършва на място при субекта или упълномощено от него лице; при проверката органът по приходите. При извършване на насрещната проверка органът по приходите може да изисква писмени обяснения от проверяваните субекти по реда на чл. 56 от ДОПК /Виж Фиш І.V.15 „Писмени обяснения и писмени обяснения от трети лица”/.

в) документиране

След установяване на фактите и обстоятелствата, предмет на проверката се съставя протокол за извършена насрещна проверка, в който отразява резултатите от проверката. Протоколът се подписва от органа по приходите, извършил проверката, и от проверяваното лице, съответно от негов представител или пълномощник, съдружник или член на орган на управление, работник или служител, освен ако с протокола се установяват факти и обстоятелства единствено въз основа на документи, които се намират при органа по приходите. Когато проверяваното лице, негов представител или пълномощник, съдружник или член на орган на управление, работник или служител откажат да подпишат протокола, той се подписва от поне един незаинтересован свидетел, присъствал на отказа, като се отбелязват името и адреса му.

Екземпляр от протокола за насрещна проверка се връчва на ревизираното лице заедно с ревизионния доклад. Екземпляр от протокола се предоставя на проверяваното лице, освен ако с него се установяват факти обстоятелства единствено въз основа на документи, които се намират при органа по приходите, а друг се прилага към ревизионния доклад или документа за приключване на проверката.

г) правна същност на протокола за насрещна пороверка

Съставеният протокол за извършена насрещна проверка е доказателствено средство относно фактите и обстоятелствата, установени в резултат на проверката. За да има доказателствена сила той следва да е издаден по предвидения в ДОПК ред и да съдържа предвидените в закона реквизити. Той не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като не създава права или задължения и не засяга права или законни интереси на проверявания субект.

Предмет на административен и съдебен контрол е издаденият индивидуален административен акт, към който задължително се прилагат съставените протоколи за извършени насрещни проверки. За да може да  послужи за доказване на спорни в производството факти, протоколът за извършена насрещна проверка следва да съдържа точен, недвусмислен и изчерпателен отговор на поставените в искането за извършване на проверката въпроси.

Правомощия на органа по приходите (данъчния инспектор)

Органът по приходите (данъчния инспектор) при спазване на разпоредбите на ДОПК има следните правомощия:

·        извършва проверки и ревизии на ЗЛ;

·        установява административни нарушения и съставя АУАН;

·        налага административни наказания, предвидени за съответното нарушение;

·        има право на достъп в подлежащите на контрол обекти;

·        проверява отчетността на контролираните обекти;

·        проверява счетоводни, търговски или други книжа, документи и носители на информация, годишни и периодични финансови отчети с оглед установяване на задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и нарушения на данъчното и осигурителното законодателство;

·        изисква и събира оригинални документи, данни, сведения, книжа, вещи, извлечения по сметки, справки и други носители на информация с цел установяването на задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и нарушения на данъчното и осигурителното законодателство; изисква заверени копия на писмените документи и заверени разпечатки на данни от технически носители;

·        изисква от контролираните лица да декларират банковите си сметки в страната и в чужбина;

·        установява притежаваните имущества, парични средства и материални ценности, вземания и книжа;

·        извършва предвидените от този кодекс действия за обезпечаване на доказателства, включително запечатва каси, складове, работилници, офиси, магазини и други подлежащи на контрол обекти;

·        изисква от всички лица, държавни и общински органи данни, сведения, документи, книжа, материали, вещи, извлечения по сметки, справки и други носители на информация, необходими за осъществяване на контролната дейност;

·        иска разкриване на служебна, банкова или застрахователна тайна по ред, предвиден в закон;

·        получава безплатен достъп до публичните регистри и безплатно издаване на официално заверени извлечения на вписванията в тях или на копия на документите, въз основа на които са извършени;

·        изисква писмени обяснения;

·        възлага експертизи и ползва специалисти;

·        изисква деклариране на определени факти и обстоятелства, когато това е предвидено със закон.

Задължения на участниците в данъчното производство

ДОПК въвежда изрично задължение за всички участници в производствата да оказват съдействие и да предоставят информация при условията и по реда на кодекса на органа по приходите и публичния изпълнител при изпълнение на дадените им правомощия.

Всяко лице, което не изпълни това свое задължение подлежи на административна санкция по реда на Дял пети, Глава 28 от ДОПК, а ако случаят е с висока степен на обществена опасност – носи наказателна отговорност за възпрепятстване.

Макар и кратко формулирано това задължение е на практика всеобхватно и създава задължение за предоставяне на всякакви данни, щом са от значение за административното производство. Естествено най-често това ще се отнася до данни от значение за установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски или за наличното имущество във връзка с принудителното събиране. Това задължение намира развитие в редица разпоредби на кодекса, например чл. 37, ал. 2, 5 и 6 и чл. 212 от ДОПК.

ПРИЕМАНЕ НА ДЕКЛАРАЦИИ И ДОКУМЕНТИ ИЛИ ДАННИ НА ТЕХНИЧЕСКИ НОСИТЕЛ

1. Извършвани проверки от органа, приемащ декларациите

При приемане на декларациите органът по приходите задължително прави проверка за:

·        надлежна идентификация на подателя;

·        единен граждански номер на осигурено лице;

·        периода, за който се отнася информацията;

·        наличие на положен подпис на придружителните писма за осигурителните декларации;

·        съответствие на техническия носител с изискванията.

2. Удостоверяване на приемането

При наличие на изискуемите данни и съответствие на техническия носител с изискванията се извършват следните действия:

Подаване на декларации и документи или данни на технически носител в ТД/офис на ТД на НАП

 

Издаване на протокол, който се съставя и подписва от приемащия служител

Връчване на протокола за приемане на  представляващия/ упълномощеното лице

3. Отказ за приемане на декларации и документи или данни на технически носител

Декларация и други документи или данни, които не съдържат надлежна идентификация на подателя, единен граждански номер на осигурено лице, периода, за който се отнася информацията, или техническият носител не отговаря на изискванията, не се приемат и техническият носител се връща на подателя. На задълженото лице се връчва съобщение за отстраняване на несъответствия.

Подателят е длъжен в 7-дневен срок от връщането да представи необходимите данни, съответно да подаде отговарящ на изискванията технически носител.

Спазване на законоустановения срок

Когато подаването на новата декларация и другите документи или данни е извършено в установения 7-дневен срок от връчването на съобщението за отстраняване на несъответствията, законоустановеният срок за подаването им се смята за спазен.

ПОДАВАНЕ НА ДЕКЛАРАЦИИ И ДОКУМЕНТИ ИЛИ ДАННИ НА ТЕХНИЧЕСКИ НОСИТЕЛ

1.  Видове декларации, документи или данни, подавани на технически носител

Видовете формуляри и другите документи или данни, подлежащи на подаване и на технически носител или само на технически носител, се определят със съответния нормативен акт.

В офисите на НАП подлежат на подаване на технически носител следните декларации и други документи или данни:

·        дневници за покупките, дневници за продажбите и справки-декларации по ЗДДС;

·        VIES-декларацията по ЗДДС;

·        осигурителни декларации, подадени на технически носител;

·        справка по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатените доходи на физически лица през данъчната година;

·        приемане на магнитни носители, подавани от производителите, вносителите и от сервизните фирми на фискални устройства.

2. Място на подаване

Данните се подават в офис на ТД на НАП по регистрация на субекта лично от представляващия или упълномощено от него лице.

3. Начин на подаване

За декларациите и другите подавани на технически носител документи или данни се използва програмен продукт, одобрен от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или определен от него орган по приходите. Програмният продукт се получава от всяка териториална дирекция или чрез Интернет.

Новите кодове за вид плащане

От началото на 2011 г. са в сила нови кодове за вид плащане на осигуровки и данъци.

Кодове за вид плащане на осигуровки.

Кодове за вид плащане на здравни вноски.

Кодове за вид плащане на републикански данъци.

Кодове за вид плащане на ДЗПО.